Коарктация на аортата
Коарктацията на аортата е заболяване, описано още през 1791. Наименованието й произлиза от латинското coarctare, което означава стеснение. Наистина тя представлява стеснение на аортата след отделянето на съдовете, които кръвоснабдяват главата и горните крайници. Това е една от честите вродени сърдечни малформации. В редица случаи коарктацията се комбинира с други вродени аномалии на сърцето.
Коарктацията е вродено заболяване, но може да се прояви в различна възраст и по различен начин. Това зависи от степента на стеснението на аортата, а също така и от наличието на други съпътстващи сърдечни аномалии.
При новородени деца се изявяват най-тежките коарктации - тези, при които стеснението е най-тежко. При тях артериалният канал подпомага кръвообращението след раждането - през него се кръвоснабдява долната част на тялото. Състоянието се нарича още дуктус зависимо системно кръвообращение (дуктус е латинското наименование на артериалния канал). След затварянето на артериалния канал (нормално в първите дни от живота) децата са с тежка сърдечна недостатъчност и критично намаляване на притока на кръв към бъбреците, органите на храносмилателна система (и въобще всички органи в долната половина на тялото) и долните крайници. Това се проявява основно с тежко и учестено дишане, бледа кожа, отказ от храна, намаляване на отделянето на урина. Състоянието на новороденото се влошава до критично и изходът зависи от спешното превеждане в специализирана детска кардиологична клиника за лечение. По подобен начин протича и една относително честа комбинация от вродени сърдечни малформации - коарктация на аортата и междукамерен дефект. Коарктацията може да се комбинира с много други вродени сърдечни малформации, някои от които много сложни. В повечето от тези случаи тя е причина за влошаване на състоянието на детето бързо след раждането и изисква спешно лечение.
По-лекостепенните стеснения се проявяват обикновено в по-голяма възраст с артериална хипертония. Артериалното налягане на двете ръце и на съдовете, които кръвоснабдяват главата е повишено, а на долната част на тялото (измерено на съдове след коарктацията, например на крака) е понижено. Медицинският термин за това е брахицефална хипертония. Това води до обременяване на лявата камера и задебеляване на стената й. В някои случаи заболяването може да се диагностицира и в по-голяма възраст - включително след 20 години. Затова е важно при всяка артериална хипертония при млади хора да се мисли и за коарктация на аортата.
Сериозни съмнения за заболяването могат да възникнат още при клиничния преглед на детето. Във всички случаи диагнозата се поставя с ехокардиография. Освен наличието на коарктация на аортата се установяват евентуални допълнителни аномалии (например междукамерен дефект при новороденото). При по-големи деца детайлното изобразяване на стеснението може да бъде затруднено. Тогава се налага извършването на допълнителни изследвания - магнитен резонанс, компютърна томография (скенер) и сърдечна катетеризация.
Коарктация на аортата, изобразена ангиографски или със сърдечна катетеризация (вляво) и с компютърна томография (вдясно) - кликнете върху снимката за увеличаване.
Независимо от проявите й и от възрастта, при която се диагностицира, лечението е отстраняване на коарктацията. При новородените това става по спешност - единствената възможност в тази възраст е операция. При по-големи деца лечението също се извършва скоро след установяване на заболяването. При повечето деца също се прави операция. При по-големи деца и възрастни в зависимост от особеностите на коарктацията е възможно и провеждането на интервентно лечение - по време на сърдечна катетеризация. Дали това може да се извърши се преценява от детския кардиолог.
Операцията се извършва от специализирани детски сърдечни хирурзи, в клиники с опит в лечението на вродени сърдечни малформации. Прави се разрез от лявата страна на гръдния кош и оттам се изрязва и се отстранява стеснения участък от аортата. При наличие на междукамерен дефект при новородени може да се направи помощна операция - бендинг на белодробната артерия. Операцията се извършва без машина сърце-бял дроб.
Интервентното лечение се извършва по време на сърдечна катетеризация. Първоначално се уточняват детайлите на заболяването - точната локализация, дължината и степента на стеснението. След това може да се постави така нареченият стент (или коарктацията се "стентира"). Това е устройство с цилиндрична форма, направено от мрежичка от специален метал, което поддържа съдa (в случая аортата) широк.
Различни видове стентове
Независимо от вида на лечението резултатите за добри. Голямата част от пациентите са практически здрави. Все пак при част от децата остава малко стеснение, което може да напредне с течение на времето. Това налага проследяването от компетентен детски кардиолог. При наличие на такова стеснение (така наречената рекоарктация) отново може да се наложи лечение. В тези случаи то най-често е интервентно - поставя се стент.
При част от децата след премахване на коарктацията може да продължи да има артериална хипертония. Това налага приемането на лекарства, понижаващи артериалното налягане за различен период от време.
автор: д-р Ст. Георгиев обратно към 